Създаване на по-добро нормалноПример

Чувства и вяра

Когато дойдат негативните мисли и чувства, повечето от нас ги оставят настрана и продължават напред. Какво би станало ако създаването на по-добра нормалност не игнорира емоциите ни, но ни подтиква да научим уроците, чрез тях? Ами ако е време да спрем да прикриваме чувствата си и да започнем да ги представяме пред Бог?

Емоциите не са чужди и на Исус. Докато беше на земята, Той изпитваше всички емоции, които изпитваме и ние. Не е нужно да цензурираме мислите си или да разводняваме чувствата си, когато говорим с Бог. Всъщност, когато сме честни относно нашите чувства, тогава растем във вярата си.

Исус го е грижа за същите неща, за които и нас ни е грижа. Той носи нашите тежести и ни е казано, че можем да Му споделим за какво се тревожим защото Той се грижи за нас. 

Една изключително силна история за това как показва своите емоции е възкресението на Лазар. Исус го е грижа много за Лазар, но не го изцелява веднага. Докато отива да посети скърбящото семейство, Марта и Мария разговарят с Исус за своето разочарование, тъга и болка. Вижте само какво се случва след като Мария честно и открито споделя чувствата си.

‭ "И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми. Исус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. … ‭Исус се просълзи". Йоан 11:32-33;35 VBG

Мария не се опита да се стегне преди да е говорила с Исус. Тя дойде при Него със съкрушеното си сърце. Тя плачеше и каза на Исус истинските си мисли - въпреки, че те бяха доста смели и директни. Исус от своя страна, не я разкритикува за нейната честност. Той не и заповяда да спре да плаче, да го преодолее или да има повече вяра. Вместо това, Той самият показа своите емоции. Той се разплака заедно с нея.

Исус се върна в града, за да възкреси Лазар. Но това, което можем да научим от тази история е, че без значение какъв ще бъде резултатът в нашата ситуация, можем да се доверим, че Исус ще седи с нас, докато чакаме.

Нека да спрем да се преструваме на съвършени, когато се срещаме с Отца. Нека да спрем да подтискаме емоциите си и да се опитваме сами да решим проблемите си. Вместо това, можем да направим като Мария. Нека да дойдем пред Исус, осъзнавайки че Той е обещал да бъде заедно с нас в чувствата ни.

Молитва: Господи, благодаря ти, че си обещал да бъдеш до мен, без значение как се чувствам или пред какво се изправям. Исусе, днес заставам пред Теб с всички свои чувства. Разкрий ми всичко, което се опитваш да ме научиш чрез тези емоции и ми покажи здравословния начин да се справям с тях. В името на Исус, амин. 

Предизвикателство: Направи си дневник, в който да опишеш как си се чувствал през последната седмица. За какво си благодарен на Бог? Кое е това, с което се бориш и се нуждаеш да попиташ Бог за него?