Растеж в лидерството с библейска мъдростПример

Предложете на живота си остатъците

Случвало ли ти се е да се надяваш или да се молиш за повече време през деня? Просто има твърде много неща, които трябва да свършиш и твърде малко време. Работиш и работиш, и когато това те изтощи, осъзнаваш, че каквото и да правиш, никога не е достатъчно. Мога да предложа пример след пример, но предполагам, че го разбираш и можеш да направиш връзка с твоя живот. Не си само ти. Това е често срещан лидерски и житейски феномен. Очевидно никога нищо не достига.

В моя екип има невероятен лидер, който редовно повдига този въпрос. Нека го наречем Трент. Той редовно казва, че влага 120-150% в своите усилия и проекти. Трент казва, че „дава всичко, което има“. Като лидер ми харесва, когато членовете на моя екип са напълно ангажирани и дават най-доброто от себе си. От друга страна, трябва да осъзнаем колко важни са думите ни, разказа, който те създават, и мисленето, което изграждат. Няма такова нещо като да даваш повече от 100%. Това е практически невъзможно, така че нека не използваме този език.

Онзи ден тази концепция доведе до разговор с „радикална откровеност“. Исках да внеса малко яснота относно гледната точка, от която трябва да подхождаме към живота и работата, което включва нашата енергия и усилия. Това, че членът на моя екип полага толкова усилия, е изкривено и трябва да се коригира. В крайна сметка предизвиках Трент да предложи на живота си остатъците.

Да, правилно си прочел. Препоръчвам и вярвам, че изискването нашето лидерство да расте подобаващо, е да предложим на живота остатъците! Знам, че това противоречи на всичко, на което сме научени и на всичко, с което светът ни залива, но ме изслушай. Ако животът получи остатъците ни, това е само защото Бог получава първото и най-доброто от нас. Дай си време, за да позволиш това наистина да отекне в ума и душата ти. Нашето първо и нашето най-добро не трябва да отива в нашите земни взаимоотношения, в режим на тренировки, кариера или финанси. Нашето първо и най-добро трябва да отива във взаимоотношенията ни с Бог. Точка.

В цялата Библия четем за Божията благословия и благоволение върху нас. Но забравяме, че Бог е ревнив Бог, който желае дълбока връзка с нас. Тази идея буквално изскочи пред очите ми от екрана, когато прочетох Римляни, глава 12. Павел предизвиква римляните „да представят телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога“, като им казва, че това е тяхното истинско „духовно служение“. Всяка част от нас трябва да бъде принесена като жертва на Бога. Това е нашето поклонение пред Него. Бог трябва да е първи в живота ни и да получава само най-доброто от нас.

Прегледай внимателно деня си. Събуждаш се рано, за да тренираш, но имаш малко място в деня си за Бог? Приоритетите ти в работата засенчват ли Бог? Има ли обтегнати взаимоотношения в живота ти, които ти пречат да прекарваш време с Бог? Каквото и да е, аз те предизвиквам да застанеш пред Бог, като Му дадеш първото и най-доброто, за да може Той да умножи и разпредели остатъците ти.

Едно нещо знам със сигурност: ако принесеш първото и най-доброто на Него, Бог ще вземе остатъците ти и ще ги благослови по начини, които не можеш да разбереш напълно. Жестоката конкуренция, в която сме, ще бъде разрешена само с повече от Бог, а не с повече от нас. Погледни на приоритетите си с нов поглед днес.

Боже, докато се задълбочавам в Словото Ти днес, позволи ми да видя къде моят дневен ред, моите приоритети и моите желания не са в съответствие с Твоята воля. Дай ми Твоята благодат и благоволение сега, Господи, за да виждам така, както Ти виждаш, и Твоето Слово да проникне в сърцето и духа ми.