Непоклатими майкиПример

"Аз ще те вдигна."

Отворих вратата и тя стоеше там, с ръце пълни с любимите ми неща.

"Не бях сигурна какво ти харесва, така че взех по едно и от двете", каза тя, докато ми подаваше студен чай и малка кутийка със сладолед. Прегърна ме силно и почти смачка нещата, които държахме между нас.

"Аз съм тук, за да измия съдовете и да подредя всичко", каза тя. И остави чантата си на земята, даде с ръка "пет" на дъщеря ми и се насочи към кухнята. Мислех, че се шегува, защото кой всъщност прави това? Спомних си за снимката, която бях публикувала в Instagram няколко часа по-рано на моята преливаща от съдове мивка и на кошовете с чисто, но не сгънато пране. Наистина беше "една от тези седмици". Бях сложила емоджи с намигнато човече до снимката, но истината е, че цялата ми същност се давеше вътре в мен. Не можах да се справя с децата си, с къщата ми, с хаоса, който цареше. И ето там стоеше тя, миеше съдовете ми, докато стоях втрещена.

Тези хора са малко и са рядкост, нали така? Но защо? Защо всички ние не пристъпваме напред, за да подадем ръка, където можем? И също така трябва да отбележа, че тя нямаше много свободно време - имаше три собствени деца у дома. Както се казва в поговорката: Трябва цяло село от хора, за да се свърши работата.

Когато си мисля за непоклатима общност, историята от Изход 17 глава винаги ми идва на ум. Мойсей беше във война и докато държеше жезъла си във въздуха, израилтяните печелеха. Но стана твърде трудно за него сам да държи ръцете си високо. Тогава, неговите помощници Аарон и Ор, държаха ръцете му вместо него. Мойсей остана стабилен и устойчив, защото тези хора бяха там с него и му помагаха да остане непоклатим в битката.

Чии ръце можеш да държиш високо вдигнати? Невероятно е каква промяна можем да донесем, просто като се появим. Ако всички започнем да се държим взаимно, ще създадем непоклатима основа за нашите деца. Понякога просто трябва да пристъпим напред и да кажем: "Аз ще те вдигна".