Жива надежда: В очакване на ВъзкресениеПример

"Защо си ме оставил?"

Представи си, че виждаш Исус, висящ на кръста. Единствения начин да може да диша е като се набере нагоре чрез пироните в китките и глезените Му.

Към края на деня, Той събира малкото сили, които са Му останали, за да се изправи отново и да извика: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?"

Ако сме честни със себе си, вероятно всички сме имали моменти, когато сме питали Бог, "Къде си в този момент?, Защо си ме оставил?"

Как трябва да реагираме, когато се намираме в такива ситуации, когато се чувстваме самотни, обезпокоени, или забравени?

Думите, които Исус изрича на кръста са от 22-ри псалом - пророчество, написано от Цар Давид. В много отношения, този псалом се отнася за Исус, но също така ни дава и три последователни действия, които да предприемем, когато се почувстваме самотни:

1. Бъди честен с Бог относно чувствата си.

Всяко взаимоотношение започва с честност. Понеже се чувстваш забравен от Бога, кажи му го. Задай на Бога въпросите си и подготви сърцето си да чуеш Неговите отговори.

2. Отдай Слава на Бог, въпреки всичко.

Чувствата ни не променят факта, че Бог е достоен за почит. Всъщност, често намираме отговора за тревогите си чрез поклонение. Когато се фокусираме върху това кой е Бог, перспективата ни се променя - дори и ситуацията ни, да не се е подобрила.

3. Напомни на Бог за обещанията Му.

В 22-ри псалом, Давид казва на Бог: "Знам кой Си Ти. И понеже Си верен по характер, избави ме, както си избавил и народа си преди мен". Да напомним на Бог за обещанията Му не е само акт на вяра, но също така това ни помага да си спомним верността на Бога.

В крайна сметка, Божията вярност е изявена към нас в това, че Исус е бил разпънат на кръста. Доброволно е пострадал сам на кръста, за да можем да живеем завинаги заедно с Бог. Исус е пророческото изпълнение на Псалм 22. И понеже Той е издържал отделяне от Бога, ние можем никога да не се отделим от Него.

Остави си време да помислиш за върховната жертва на Исус за теб.

Помоли сe: Исусе, благодаря ти че ме спаси от това, вечно да бъда отделен от Теб. Защото Ти доброволно претърпя да бъдеш отделен от своя Отец, така че аз никога да не бъда отделен от Бога. Помогни ми днес да поспра и да размишлявам за величието на Твоята жертва и да Ти отдам славата, която заслужаваш. Независимо как се чувствам, Ти винаги Си достоен за моята почит. Затова днес, аз избирам да Те хваля. В името на Исус, Амин.