Аз съм оптимистПример

ЗАРАДИ ЕВАНГЕЛИЕТО

Училищата пропадат, храната е модифицирана, ледниците се топят, църквите умират... чували сте за всичко това. Дори може да сте го казвали. Каквото и да е, това са лоши новини. Без да отрича нито един от тези факти, един истински Христов последовател може да каже: "Аз съм оптимист". Защо? Защото нашият оптимизмът не се базира на това, което виждат очите ни. Нашият оптимизмът се базира на това, което казва Бог. И какво казва Той? Няма нужда да гадаем. Неговите думи са записани за нас.

Апостол Павел пише своето послание към Римляните около 56 г. сл. Хр., кoeто предшества предстоящата му визита в римската църква. Римските християни били новоповярвали езичници и обърнати от юдаизма евреи. Повечето от тях преживявали борба между новата им вяра и юдейския закон. През следващите 4 дни ще разкрием 8 причини от Римляни 8 гл., да останем непоколебими оптимисти.

В Римляни 1:1 Павел описва себе си като "отделен за благовестието". Той удвоява своето въведение, като изявление за целта на цялата книга Римляни. Всъщност темата засягаща Римляните — Благовестието — е причината всякога да можем да заявим: "Аз съм оптимист". Самото определение на този термин от гръцки, през староанглийски, до днешния модерен изказ се превежда като: "добра новина". Благовестието е "добрата новина" за новите християни, срещащи смущения през годините, и то е "добрата новина" и за теб през днешния ден. Защо ние винаги сме оптимисти, без значение от обстоятелствата? Заради Евангелието.

Молитва: Боже, отвори сърцето ми към твоето Благовестие. Нека моята настояща перспектива отразява Твоето вечно действие.