Опасни молитвиПример

Разкрий страховете ми

Кое е това, което те прави неспокоен? Нервен? Несигурен? Уплашен?

Не говоря за нормални външни страхове като змии, паяци или страх от летене. А за това какво те кара да стоиш буден през нощта, мисли, които рикошират в съзнанието ти и отказват да бъдат успокоени. Като да загубиш работата си. Да не се задомиш. Или да бъдеш обвързан в неуспешен брак. Здравето ти да се влоши. Да изчерпаш спестовната си сметка, само за да преживееш.

Ние не знаем какви точно страхове са минавали през ума на Давид, но е ясно, че той се е безпокоял за безопасността си и вероятно за бъдещето си. След като Давид се моли Бог да изследва сърцето му, той продължава: „и познай мислите ми“ (Псалми 139:23). Той е искал да сподели най-големите си страхове с Бога. Да се изправи срещу тях и да ги назове по име. Да се довери на Бога, защото Той е по-голям от всеки страх, който може да дойде на ум на Давид.

Искаш ли да се молиш със същата молитва? „Господи, разкрий кое държи съзнанието ми като заложник. Покажи ми от какво се страхувам най-много. Давай, помогни ми да се изправя срещу това, което ме ужасява.“

Това, от което се страхуваме, има значение.

Преди години имах откровение по тази тема, което ме докосна по много личен начин. Бог ми показа, че това, от което се страхувах най-много, показваше за какво имах най-малко доверие на Бога. След раждането на третата ни дъщеря Анна, Ейми започна да изпитва физически неразположения. Първоначално си мислехме, че това е просто умора, но когато половината от тялото ѝ изтръпна, се уплашихме, че е нещо много по-лошо. Доктор след доктор не можеха да дадат отговори. С влошаването на симптомите ѝ, отслабваше и доверието ми в Бога.

Тези страхове доведоха и други, и през нощта мислите ми препускаха извън контрол. „Ами ако Ейми е много болна? Ако я загубя? Няма да съм способен да отгледам децата си без нея. Не бих могъл да продължа да водя църквата. Не бих искал да продължа.“ И тогава тази мисъл ме удари. Нещата, които ме държат буден нощем, са нещата, за които нямам доверие на Бог, че ще се справи с тях. Държах ги, размишлявах над тях, опитвах се да намеря начин да придобия контрол, да реша всичките си проблеми и да планирам всяка непредвидена ситуация. За щастие, с Божията благодат, Ейми постепенно си възвърна силите, но тази ситуация разкри една от най-големите ми слабости. Страхът ме беше погълнал.

Ами ти? Кои са областите, в които си вкопчен и дори им позволяваш да те ужасяват? Какви страхове задържаш от Бога?

Помисли за това. Ако си пленник на страха относно бъдещето на твоя брак, това е признак, че не вярваш напълно на Бога за твоя брак. Ако си погълнат от притеснение за това как ще си плащаш сметките, това разкрива, че не вярваш, че Бог ще е твой Снабдител. Ако си парализиран от безпокойство за сигурността на децата си, може би означава, че нямаш доверие, че Бог ще ги пази?

Щом Господ изяви страховете ти, Той ще изгради и вярата ти. Ти се нуждаеш от Него. Нуждаеш се от присъствието Му. Нуждаеш се от силата Му. Нуждаеш се Духът Му да те води. Нуждаеш се Словото Му да те укрепва.

Това, от което се страхуваш най-много, ти показва къде трябва да растеш заедно с Бога. От какво се страхуваш? Какви са тревожните ти мисли?

Какво ти показва Бог?

Къде имаш нужда да растеш във вяра?

Довери Му се.