Какво представляват духовните дарби?Пример

Любовта

Да знаем кои са духовните ни дарби е страхотно. Ние можем да въздействаме на други хора със свръхестествената способност, дадена ни от Божия Дух. Ние трябва да бъдем ръцете и краката на Исус в нечий живот. Ние трябва да служим, насърчаваме, поучаваме и пастируваме нашите събратя, последователи на Христос. Но всичко това е суетно, ако нямаме любов.

Всеизвестната 13-та глава от 1 Коринтяни, описва перфектната картина на любовта. В нея се казва, че тя е търпелива и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася и не се гордее . Любовта не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, и не държи сметка за извършени грешки. Любовта не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява и всичко търпи.

Любовта към Бога и другите трябва да ни мотивира при използването на дарбите. Да вземем за пример дарбата служене. Когато видим неща, които трябва да се направят и въпреки, че не са планирани, ние ги правим. Това е служене. Но ако влезем и кажем, „Не искам да правя това", то правим дарбата си егоистична. Ако правим само това, което искаме и което ни е удобно, тогава не използваме дарбата си в любов. Дарбите не са предназначени да се ползват от нас.

Притежаването на необикновен дар от Бога не означава, че сме зрели вярващи. Белегът на зрялостта е ходенето в плода на Духа. Често е задаван въпросът: „Колко от Святия Дух имаме?“ А въпросът всъщност трябва да бъде: „Колко от нас има Святият Дух?“ Което ще рече колко от нашия живота контролира Святият Дух? Позволяваме ли Му да ни управлява, вместо да се опитваме да управляваме себе си и другите?

Да научим за нашите духовни дарби и как да ги използваме, за да въздействаме на хората, е процес за цял живот. Ще има моменти в живота ни, в които денят ни още няма да е отминал, за което сме се надявали, когато още някой ще се нуждае от нас, за да му помогнем с дарбата си. И ние го правим. Това не е фалшиво, просто избираме да направим това, за което Бог ни е призовал, въпреки колебливите ни чувства.

Дарбите ни ще се развиват с времето. Ние можем да продължим да учим за тях и да търсим пътища да ги развиваме, така че да помогнем възможно най-много на хората. Това се случва, когато търсим Бога с цялото си сърце и позволяваме на Неговия Дух да ни води.

Размисли

• Откри ли някоя духовна дарба, която имаш? Ако е така, каква е тя, и как си представяш Бог да я използва, за да изгражда другите?
• Като свършиш с този план, потърси начини да използваш своята дарба. Слушай предавания, чети книги, говори с църковните лидери за начини да бъдеш въвлечен и да служиш на своята общност в различни доброволчески инициативи. Това е добро начало.