По-добри заедноПример

Научи се как да бъдеш съпричастен

Ти никога няма да живееш в хармония със съпругата си, съпруга си, приятелите си или който и да било друг, ако не си съпричастен. Няма как да имаш истински екип, без всеки да е наясно с това какво се случва в живота на останалите. Ето защо, когато хората работят заедно в офис, те може и да вършат работа заедно, но не са един екип, освен ако не знаят какво става в живота на другите.

Съпричастието е изключително важно, защото то задоволява две от най-дълбоките ни потребности: основната ни нужда да бъдем разбрани и огромната ни потребност от това някой да ни увери в основателността на чувствата ни.

Ако искаш да си изградиш екип от приятели на работа или в домашната си група, трябва да вградиш съпричастие в тази структура. И така, как можеш да станеш по-съпричастен?

1. Забави темпото. Тъй като нашата култура ни учи да действаме бързо, ние прехвърляме това и в нашите взаимоотношения. Това означава, че се интересуваме само от най-важните неща в живота на хората, за които ни е грижа най-много, и не обръщаме внимание на детайлите. В Яков 1:19 се казва: “И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;“.

2. Задавай въпроси. В Притчи 20:5 четем: “Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумният човек ще го извади.” Повечето хора не разкриват емоциите си и не започват автоматично да споделят какво се случва в живота им. “Добре съм” е стандартният отговор, но той не ни казва много за това как те се чувстват.

Ако попиташ: ”Как си?” и другият човек ти каже “Добре съм”, ето как можеш да извлечеш някой по-съдържателен отговор: Научи се да задаваш въпроса два пъти. Така развиваш съпричастие. Изчакай за момент и кажи: “Не. Как си наистина?”

Другото нещо, което трябва да научиш, е да чакаш. Това означава да не се страхуваш от мълчанието. Действай според ситуацията, задай въпроса и не се страхувай да стоиш там и да чакаш. Не продължавай веднага с това, което предварително си замислил. Просто слушай и се учи.

3. Показвай емоциите си. Библията ни казва в Римляни 12:15: “Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат.” Съпричастието е повече от това да кажеш: “Съжалявам, че те боли.” То казва: “И мен ме боли заедно с теб.” Ти си готов да плачеш с тях и си готов да се радваш с тях.

Има само един начин, по който да станеш толкова съпричастен — стой изпълнен с Божието присъствие. Ако Божието присъствие в резервоара ти намалее, ти изобщо няма да си съпричастен. Трябва да стоиш изпълнен с Божието присъствие.

“А най-после, бъдете всички единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, смирени” (1 Петрово 3:8).

Пусни си днешното аудио поучение от пастор Рик >>