По-добри Заедно: Търсене на Бог с ДругиПример

Прощавайте свободно

Прошката не е случайна постъпка, това е постоянно отношение — Мартин Лутър Кинг, младши

Най-вероятно сте чували многобройни аналогии или фрази отнасящи се за прошката:

Прошката е да освободиш затворник и да откриеш, че затворникът всъщност си ти. 
Необходимо е човек да е силен, за да каже съжалявам и още по-силен, за да прости.
Прошката не те прави слаб, освобождава те. 

Тези фрази са истина и може би наистина ги вярваме. Но, по някаква причина, ние все още се борим да простим, дори и на най-близките си. Защо? Защото има болка. Когато някой ни нарани, усещането е отвратително. Дори мисълта, да не го въздържаме срещу тях е нелепа за нас. Трябва да ги накараме да си платят за постъпките си и мислим, че удържането на прошката прави точно това.

Но не те са тези, които си плащат. Ние сме! Задържането на прошката ни изяжда отвътре навън. Наранява нас, не човека на когото не можем да простим. Това което прави нещата още по-сложни е когато сме наранени от наш близък, някой с когото “споделяме живота” в нашата общност. Да вървим в простителност, не е от съществено значение само за нашето Християнско общество, но е от съществено значение за нашето сърдечно състояние.

К.С. Луис е казал, “Да си Християнин означава да простиш непростимото, защото Бог е простил непростимото в теб.” По някаква причина, ние мислим, че нашия грях не е чак толкова лош, колкото е на най-друг. Гледаме човека, който е държал някого намушка с пистолет, и си мислим, колко ужасяващи са действията му. Но през цялото време, години след години, ние оправдаваме нашето клюкарене и малки бели лъжи, защото те“не са чак толкова лоши.” 

Проблемът с този модел на убеждения е, че ние се измерваме спрямо друг човек. Ако хората са нашият стандарт, тогава целта винаги се движи. Но когато Исус е нашият стандарт, ние много бързо ще осъзнаем, че дори лошото ни отношение или клюкарският дух са грях. Че дори ние не достигаме съвършенство. Не може да приемаме, че грехът ни не е чак толкова лош. Последствията може да са различни, но всеки грях пресича Божия стандарт. 

Хората ще ни подведат. Те ще ни провалят. Дори тези, с които сме най-близки. Точно както Бог ни е простил, за нашите грехове, така и ние трябва да направим същото с другите: трябва да ги пуснем от куката. Когато имаме това разбиране, внедрено дълбоко в сърцата ни, е много по-лесно да простим на някого, което ще ни позволи да живеем в свобода. 

Разсъждения

• Склонни ли сте да прощавате свободно или ви е трудно да се освободите от нещо? Защо?
• На кого трябва да простиш? Помоли Бог да ти помогне да избереш да простиш на този човек.
• Напиши всяко откровение, което Бог ти говори чрез днешното послание или Библейски прочит.