Защо Исус?Пример

Защо не?

Когато някой ни предложи подарък, ние можем да го приемем, да го отворим и да му се насладим; или иначе можем да кажем: „Не, благодаря.“ За съжаление, много хора си намират извинения, затова че не приемат дара, който Бог предлага - прошка, свобода и Духът Му живеещ в нас. 

Ето няколко от извиненията: 

a) "Аз нямам нужда от Бог" 

Когато хората казват това, те обикновено имат предвид, че са доста щастливи без Бог. Това, което те не успяват да осъзнаят, е, че нашата най-голяма нужда не е „щастие“, а „прошка“.

Или ще приемем това, което Исус е направил за нас на кръста, или един ден ще си платим справедливото наказание за нещата, които сме направили погрешно. 

b) "Трябва да се откажа от твърде много" 

Понякога Бог се намесва в нещо в живота ни, което знаем, че е погрешно и от което би трябвало да се откажем, ако искаме да се насладим на тази връзка с Бог чрез Исус. 

Но трябва да запомним: 

• Бог ни обича. Той ни моли само да се откажем от неща, които ни вредят. 
• Това, от което се отказваме, е нищо в сравнение с това, което получаваме. Цената      да не станеш християнин е далеч по-голяма от цената да станеш християнин.     
• Това, от което се отказваме, е нищо в сравнение с това, от което Исус се е отказал, когато е умрял на кръста за нас. 

c) "Тук трябва да има капан" 

Разбираемо е, че хората често се затрудняват да приемат, че има нещо безплатно в този живот. Това, което обаче не успяват да осъзнаят, е, че въпреки че е безплатно за нас, не е било безплатно и за Исус. Той го е платил със собствената си кръв. 

d) "Аз не съм достатъчно добър" 

Никой от нас не е достатъчно добър. Но затова е дошъл Исус. Той е направил възможно Бог да ни приеме такива, каквито сме. 

e) "Аз никога не бих могъл да продължа" 

Ние имаме право да мислим, че никога не бихме могли да продължаваме сами, но Божия Дух, който идва да живее в нас, ни дава силата и способността да продължим. 

f) "Аз ще го направя по-късно" 

Това е може би най-честото оправдание. Понякога хората казват: „Знам, че е вярно, но не съм готов.“ Колкото по-дълго го отлагаме, толкова по-трудно става и толкова повече пропускаме. Никога не знаем дали ще получим друга възможност.