Отново у дома: учение за Блудния синПример

В Лука 15:14, четем за трагичния край, с който свършват много от нашите истории: по-малкият син е изхарчил всичко. В един или друг момент, всички сме стигали до крайности. За някои - това е била работата, за други - взаимоотношенията, а за трети - напъване до предела на силите им да се справят и да бъдат "достатъчно добри".

Кариерата, хората и собствените ни сили никога не са били устойчив източник, който да ни задоволява напълно. Накрая, сякаш сме изстискали тези скъпоценни дарове и тяхната стойност, за да останем в недоумение какво ни е довело до сегашната ни празнота.

Точно като малкият син в притчата, когато отделим създаденото от Създателя - когато преследваме Божиите придобивки отделно от самия Бог, ние се настройваме за едно безполезно съществуване.

Исус представя тази идея съвсем ясно на Своите ученици, като в Йоан 10:10 им казва, че е дошъл, за да имат живот и то изобилно (или в пълнота). Колко често обаче, ние забравяме за това. Забравяме, че Господ е на наша страна. Той не се опитва да ни открадне пълноценния живот. Той е проектирал този живот и много добре знае как би било най-добре да бъде изживян в пълния му потенциал.

Когато стигнем до задънена улица, с празни ръце, единствената посока, към която можем да се насочим е обратно към къщи и обратно към взаимоотношения с Него.

Пълноценният живот, който Той ни предлага е живот прекаран в лични взаимоотношения с Исус и ние сме поканени да се върнем към него във всеки един момент, когато открием, че сме се изгубили.

Представи си изненадата на тълпата, когато Исус им каза, че могат винаги да се върнат към взаимоотношения с Него невинни и в допълнение на това, да открият, че Бог ще празнува заради това завръщане.

Помисли:

По какъв начин вината и срамът те спират да се завърнеш към пълнотата на взаимоотношенията си с Бог?

Приложи:

Когато хората ни нараняват, понякога оставяме болката да пороби сърцата ни с горчивина. Има ли някой, на когото трябва да простиш днес?