На наше място: Посвещения за сезона на Великите пости от Time of GraceПример

Свърши се.

Един от най-важните дни в историята на човечеството беше съвсем обикновен ден за някои римски войници. За тях беше неотменим дълг да изпълнят трите екзекуции в Йерусалим в деня на приготовлението за Съботата. Те изпълняваха своето задължение с ужасяваща деятелност, забивайки гвоздеите в ръцете и краката на жертвите си.

Двама от тях извикаха от болка и ненавист. Този в средата понесе страданието най-вече мълчаливо, като проговори само веднъж - за да помоли Своя Отец да прости на мъчителите му. Докато Исус умираше, войникът, който отговаряше за разпятието започна да осъзнава кой точно е този, който висеше пред него: “Когато стотникът, който стоеше пред Исус чу неговия вик и видя как Той умря, каза ‘Наистина този човек беше Син Божий!’” (Марко 15:39).

Този стотник се върна в своя лагер в онзи ден, като носеше три неща: неговия дял от дрехите на екзекутираните, ужасната вина, че са разпънали на кръст не само един невинен човек, а самия Божий Син, и евангелското послание за прошката, която се простира дори до убийци като него.

Има много неща, които можем да извлечем за себе си от тази невероятна сцена, но две от тях са най-значими. Първо, разпятието на Христос ни показва в действителност колко ужасни бяха греховете ни. Второ, Неговото разпятие ни показва, че изкупената от Него прошка за всички беше успешно дело. Свърши се. Със сатана е свършено. Христос те освободи.