Да намериш мирПример

Живот без съжаления

Помня как бавно затворих телефона и казах с дълбока въздишка "Е, ... случило се е."

Гласът от другата страна на линията беше на адвоката, който ме уведомяваше, че съпругата ми е подала документи за развод.

Бях живял със заплахи за развод много години. Дори и така, бях покрусен от получената вест.

През следващите няколко дни най-различни емоции и мисли минаваха през сърцето и ума ми. Аз не исках развод. Не знаех какво точно да сторя, за да предотвратя развода. Не знаех на кого да кажа или как трябва да им кажа. Знаех, че в крайна сметка трябваше да съобщя на цялото си паство, което водех, и нямах никаква гаранция как бордът щеше да реагира. Единственото сигурно нещо беше належащата подготовка за изнасяне на следващата неделна проповед.

Дори и умът ми да препускаше с милион мили в секунда, бях напълно сигурен в сърцето си за тези истини:

· Бог не беше изненадан от това действие, предприето срещу мен.

· Бог държеше живота ми под Своя контрол - Той беше позволил това да се случи по Негови причини, като част от Неговия план за мен.

· Той е обещал в Своето Слово никога да не ме изоставя и забравя. Той е обещал да е винаги до мен на всяка крачка от пътя; и следователно, всички събития в крайна сметка ще бъдат за моя вечна полза, единствено ако аз продължа да Му се доверявам напълно.

Непосредствените факти от ситуацията създаваха смут. Неизменните истини за Бог създаваха мир.

Повече от осем години след обаждането на адвоката, разводът, който моята съпруга предяви, ѝ беше законово даден.

Хората ми казваха през годините оттогава: "Сигурно съжаляваш за загубата на брака ти ... за това, че не успя в битката да запазиш брака си ... за това, че всичките ти усилия за сдобряване не проработиха."

Външно, в повечето случаи отговарях с мълчание. Вътре обаче, отговора ми на подобни коментари е Тъга - да. Съжаление - не.

Въпреки че съм тъжен, че бракът ми завърши с развод, не живея с постоянно чувство на съжаление. Защо? Защото съжалението се корени в неразрешена вина. Знаех, че имам мир с Бог и че съжалението и вината не са част от живота ми.

Открих, че най-добрият начин да живея без съжаление е да поддържам съвестта си чиста. Направи своя избор да живееш по такъв начин, че да даваш всичко от себе си във всяка задача и всяко взаимоотношение, така че да живееш по Божия начин. Избери да се доверяваш на Бог във всяка област на живота си - не само в лесните неща. Избери да Му се покоряваш и да спазваш заповедите Му. Избери да прощаваш на другите напълно. И избери пътя, който Бог ти е разкрил да следваш.

Никой не може да стори това със собствени сили, но със Святия Дух, обитаващ в нас, ние можем да се откажем от всяка форма на изкушение, за да преследваме мира със себе си и с другите - и да продължим с добрите дела, които Бог отнапред е назначил да вършим.