Скъпа пристрастеност...Пример

Ден 4: Дъното

Когато килимчето бъде издърпано изпод краката ни, когато доброто време свърши и дойде времето да се борим за оцеляване, тогава сме близо до дъното. Когато сме обкръжени от отчаяние и безнадеждност, това значи, че сме близо.

Дъното е различно за всеки, засегнат от това заболяване. Но за да се върнем от него, трябва да се примирим с факта, че нямаме контрол. Че няма да се оправим, като правим същите избори, които сме правили досега. Че единственият начин да се изкачим нагоре, е да започнем да гледаме нагоре.

Бог обещава да ни посрещне на дъното. Когато нещата ни се струват невъзможни, когато ни се струва, че никога няма да успеем да се измъкнем от ямата на пристрастяването, той е там. Възстановяването не е лесният път; то е единственият начин да не се озовем в затвора, в изправителен дом или да умрем. Ние имаме свободна воля - Бог никога няма да ни принуди да изберем него. Но ако го направим, той обещава, че никога няма да ни остави, никога няма да ни забрави.

Достигането на дъното може да ни остави без дъх. Вероятно все още ни боли. Но дъното е основата, върху която можем да изградим новия си живот на възстановяване, ако помолим Бог за помощ. Дъното може да бъде мястото, където нашият край се превръща в ново начало. Бог казва, че ще направи с нас размяна: ние му даваме пепелта на изгорелия си живот, а той ни дава венец от красота. Вместо скръб и отчаяние, той ни дарява радост и прослава.