Безумна любов на Франсис ЧанПример

“Възможно е да не завършиш тази глава”

Възможно е да умреш, преди да прочетеш това. Възможно е аз да умра, докато ти го четеш. Днес. Във всеки един момент.

През деня живеем, вглъбени в себе си. Рядко се сещаме за Бог. Забравяме, че животът ни наистина е само лъх.

Вярваш ли наистина, че може да изчезнеш всеки момент? Че може днес да умреш? Или вместо това се чувстваш непобедим?

Никога не бях имал проблеми със сърцето допреди няколко години, когато започнах да получавам сърцебиене. С времето то започна да се случва все по-често и това ме безпокоеше.

Честно казано, знаех какъв е проблемът. Бях потопен и погълнат от стрес. Беше по времето на рождествените празници и имаше много неща, за които да се грижа и да мисля.

Но на Бъдни вечер проблемът ми се задълбочи дотолкова, че казах на жена ми, че след службата трябва да се отбием в Бърза помощ. По време на богослужението обаче аз предадох на Бог всички свои притеснения и стрес. Симптомите ми бавно отшумяха и всъщност не отидох на лекар.

Когато съм погълнат от проблемите си — притесненията за живота, семейството и работата си — всъщност показвам, че смятам обстоятелствата за по-важни от Божията заповед да се радвам винаги. С други думи, показвам, че имам “правото” да не се покоря на Бог поради важността на моите отговорности.

Често се улавям да уча този урок отново. Въпреки че съм видял Божията святост, все още съм достатъчно глупав да забравя, че в живота е важен Бог, а не аз.

* Често ли мислиш за това колко е преходен собственият ти живот? Осъзнавайки това, как то ти помага да живееш по-открито, да обичаш повече, да се доверяваш повече?

Накрая изгледай това видео и помисли върху засегнатите въпроси: