Във всичкоПример

Част от семейството

В своето въведение към Филипяни, Павел се е идентифицирал като слугана Христос Исус и е писал на светиитев Христос Исус. Неговият избор на думи тук е важен и в двата случая. В целия Стар завет водачите на израилтяните са били разграничени да бъдат наричани Божии служители. 

Когато Павел се е представял, той е правил една малка промяна. Павел не се е наричал слуга на Бога или слуга на Господа. Той е казал, че е слуга на Христос Исус. Този избор на думи има важно значение: той е приравнил Исус с Бог. 

Макар че това може да е стара новина за теб и мен, от историческа гледна точка е важно, че Павел е вярвал, че Исус и Бог са едно и също. Разбирането, че Исус е Бог, не е легенда, която се е развила стотици години след смъртта Му, когато хората са забравили истинския човек. Тези, които са Го следвали и са Го познавали лично, са вярвали, че Исус е едновременно напълно Бог и напълно човек. 

Също така е окуражаващо да се отбележи, че Павел се е обръщал към филипяните като светци. Всъщност това е термина, който той редовно е използвал в писмата си, когато е говорил за събратята по вяра. (Павел никога не е писал на „грешниците в Рим“ или някъде другаде по този въпрос.) 

След като сме част от Божието семейство, ние се смятаме за светци, а не за грешници. Това, че сме светци, не означава, че сме перфектни. Това ставаме, когато вярваме. Нашата идентичност не означава, че сме свободни от нашата борба срещу греха. Ще правим грешки през целия си живот. Въпреки това, има голяма разлика между това да си светец, който се бори с греха, и да си грешник, който се опитва да бъде светец. 

Бъди насърчен днес: ти си възлюбен Божий светец! Може да не се чувстваш като такъв, но твоята идентичност е непроменена, вкоренена в Божия характер към теб. Чрез вяра в Исус ние сме осиновени от Бог и сме част от Неговото семейство. 

Прекарай известно време в молитва, молейки Бог да обнови и освежи сърцето ти с тази добра новина. Лесно е да се обезкуражиш от грешки и неуспехи. Със сигурност трябва да скърбим и да изповядаме греха си. Но също така трябва да се радваме на новата си идентичност. Отиди при Господа сега, свободно, с очакване, смело и изпълнен с надежда. Той те вижда като Свое дете и ти можеш да Му предадеш всичките си надежди, страхове и неуспехи. 

Защо нашата идентичност в Бог е нещо, на което да се радваме?