НеочакваноПример

Без значение дали някога ще разберем защо или защо не, единственият начин да преминем през която и да е неочаквана ситуация, е като минем през нея. Без значение колко много ни се иска да я избегнем, да пролазим под нея, да я прескочим или да бъдем избавени от нея, понякога Бог иска да преминем през целия процес, защото това е най-добро за нас. 

Тогава предизвикателството е да изберем да не позволяваме на врага да използва тези непланирани събития, за да ограби живота ни. Той иска да се отклоним от плановете и целите на Бога – ако не за цял живот, поне за известно време. Иска да отместим погледа си от Божиите обещания и да го насочим към своите проблеми. Да бъдем парализирани в настоящето и видението и надеждата ни за бъдещето да бъдат помрачени. 

Да преминаваме през нещата, с които се сблъскваме, не означава просто да оцеляваме, докато те приключат и да останем вцепенени през останалата част от живота си. Преминаването през неочакваните ситуации е да продължим да живеем живот, изпълнен със смисъл и желание винаги да вървим напред, като никога не губим целта си от поглед, без значение колко опустошаващо е онова, което не сме очаквали. За мен да се изправя пред рака беше нещото, което ме накара да подновя решението си - знаейки, че ще живея завинаги във вечността, аз избрах да бъда изпълнена с живот тук на земята и да изживея всяка секунда за Бога и за целите на Неговото царство до деня, в който ще умра.

Все още бях майка на моите деца, така че не смятах да позволявам на новините за рака да отклонят ума ми от това да се грижа за момичетата си. Все още бях жена на Ник и не смятах да позволявам на тези новини да ме отделят от него емоционално. Исках да изживея всеки миг, който щяхме да имаме. Все още исках да водя нашето служение и да изживея всеки един от дните си на тази земя за слава на Бог.

Ракът беше състояние, в което се намирах, а не това, което бях. Не исках нещо, което ми се е случило неочаквано, да определя моето цялостно състояние, така че нямаше да му позволя да диктува тона у дома, да повали вярата ми или да ми попречи да изживея всеки миг, който Бог имаше за мен. Не можех. Но за това решение се борех в ума си всеки час, а понякога постоянно, и трябваше да съм нащрек. Независимо през какво преминавах, аз все още бях дете на Бога, майка, съпруга, учител, приятел и дъщеря и трябваше да се боря, за да не изгубя фокуса си.

Адаптирано по Unexpected: Leave Fear Behind, Move Forward in Faith, Embrace the Adventure от Кристин Кейн (Christine Caine). Авторско право © 2018 Кристин Кейн. Използвано с позволение от Zondervan Publishing. Всички права запазени