Адамант с Лиза БивиърПример

Църквата често бърза да осъжда невярващите хора за техния грях и поведение, но не трябва да ни изненадва това, че хората, които не познават Бога, действат така, сякаш не познават Бога. Това, на което на първо място трябва да обърнем внимание е дали наистина живеем свят и преобразен, трансформиран живот. Когато ходим с Господа, тогава можем да се молим за мъдрост, която да разкрие Неговата доброта на света около нас по начин, който ги кани да намерят собствената си трансформация в Него.

Като Божии деца, ние сме призовани в Христос, за да бъдем твърди като диамант, но все пак нежни като цвете.

Ние живеем в свят, който отговаря на описаното от Павел в Римляни 1 глава. Толкова много от нас са изоставили познанието и присъствието на Бог и вече не могат да разпознаят основите на Неговия замисъл за човечеството.

Но запитайте се, може ли оплакването поради злините в днешния ден да промени нещо? За съжаление, ние сме известни повече с това против какво сме, отколкото с това за какво сме. Святостта и промяната, които искаме за нашето общество, няма да дойдат чрез обвинение и осъждане, а като обърнем внимание първо на собствените си проблеми, а след това, като освободим Божията доброта, милост и надежда за онези, които се нуждаят от това.

Божията доброта винаги е покана за нас да се върнем към истината, а не да потвърждаваме греха. Ето защо се нуждаем от мъдрост. Понякога се държим така, сякаш е нормално да кажем, че грехът не е грях, защото не искаме хората да се почувстват засрамени. Трябва обаче да сме готови да наречем греха какъвто е, но да го направим по начин, който освобождава надежда, вместо да носи осъждане.

Святостта в нашия свят започва с това, ние да предадем себе си изцяло на Бог. Това поколение отчаяно се нуждае от трансформация и хората очакват да видят промяната в нас.

Бог казва, че Той ще изцели земята, когато Неговите хора смирят себе си и се помолят, а не когато всичко се подрежда перфектно тук на земята. Какво означава това за теб и за твоя живот?