Бог, Който е веренПример

История за верността

Ясно е кои са тези, към които е насочен този псалм: „потомците на Авраам, Божиите избрани, чадата на Яков“ (ст. 6). Божият народ трябвало да чуе и да се вслуша в тези думи.

Изглежда сякаш народът на Израил страдал от духовна амнезия. Затова, започвайки от Авраам, псалмистът изброява и напомня за Божията вярност в продължение на 40 стиха. Израилевият Бог не позволявал на никого да ги угнетява (ст. 14-15). Думите на Господа се изпълнили при издигането на Йосиф (ст. 17-22). Бог направил Своя народ плодовит и по-многоброен от своите неприятели (ст. 24). След като били поробени, Той им изпратил Моисей (ст. 26).

Въпреки че в този псалм са изброени различни имена, Бог доказал, че именно Той е главният герой. Бог бил Този, Който мощно избавил народа Си от фараона (ст. 27-38). Въпреки че тук се споменават само най-важните моменти от историята на Израил, едно е ясно: никое Божие намерение не би могло да бъде осуетено.

Псалмистът започнал с Авраам. Но Исус по-късно щял да заяви в Евангелието на Йоан: „...преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (Йоан 8:58). Епицентърът на Божията вярност не само че предхождал бащата на Израил, но именно в Него всички Божии обещания получават своето „Да“ (2 Коринтяни 1:20). Бог Си спомня Своя завет, а Божият народ си припомня чудесата Му (Псалми 105:5-11).

Молитва за деня:

Исусе, никога не искам да страдам от духовна амнезия. Помогни ми винаги да помня всичко, което Си сторил за мен и всичко, което Си обещал да извършиш. Амин.

Това посвещение е взето от The Jesus Bible, NIV Edition