Въздухът, който дишамПример

Кръгът на поклонение

Поклонението е лично действие. Но то е също така и нещо, което правим заедно.

С други думи нашият отклик на поклонение пред Бог е едновременно и личен, и колективен. И всеки от видовете отклик е преплетен с другия. Чрез Христа ние сме отново във връзка с Бог и в Него сме свързани и един с друг. Като всеки от нас има уникална роля.

Аз не говоря за организираната религия, а за организъм наречен Църква. Ако си вярващ в Бог, то Той те е направил част от Неговото тяло, Неговите хора. Част от твоето поклонение е да се свързваш с други вярващи около теб.

Основното предназначение на църквата (Божият народ) е поклонението. В своята същина църквата съществува, за да прославя Бог. И без твоя живот и глас, тялото се изразява непълноценно.

Но даже и в колективното поклонение, не се започва с групова дейност. То започва с нашият личен отговор на това, което Бог ни е открил за Себе си. Този отклик не се случва само веднъж седмично ... той се случва всеки един ден.

Ние не сме проектирани да съществуваме в седмичен цикъл на поклонение, но чрез връзка на лично поклонение във всеки един момент, което е част от живота ни толкова, колкото е и въздухът, който дишаме.

Когато се покланяме заедно с другите вярващи, ние допринасяме за това със същото съсредоточение, което сме имали във всекидневното си преживяване. Носим със себе си същото непоколебимо посвещение.

През по-голяма част от живота си мислех, че ходим на църква, за да се покланяме. Но сега разбирам, че по-добрият подход е да ходим на църква, вече покланяйки се.

Какво би се станало ако идваме на църква да се преклоним, изпълнени с усещането за Неговото присъствие преди още да сме стигнали до вратите? Най-малкото - работата на ръководителя на хвалението ще бъде много по-лесна! И силата на нашето общо поклонение ще бъде до краен предел.

Можеш ли да си го представиш? Всеки един от нашите лични потоци на преклонение да се влее в една бушуваща река. В един мощен химн. В прекрасна мозайка, разказваща една още по-велика история, за това кой е Бог и какво е направил Той.

Хората си тръгват от подобни събирания вдъхновени да Го търсят така, както никога преди. И после се връщат отново, носейки поклонението вътре в тях, започвайки цикъла отначало.

Така кръгът на поклонение е завършен. Непрекъснат.

Защо Бог е създал поклонението да е едновременно и лично, и колективно? Как едното подсилва другото?