Осуалд ​​Чеймбърс: Радост - Сила в ГосподаПример

В определени етапи на духовния живот получаваме изопаченото схващане, че трябва да се откажем от всичко, което имаме. В Библията смисълът на жертвоприношението е целенасоченото даряване на най-доброто, което имам, пред Бога, за да може Той да го направи Свое и мое завинаги: ако се вкопча в притежанието си, ще го загубя и Бог също ще го загуби. Бог казал на Авраам да принесе Исаак за всеизгаряне и Авраам решил, че това значело да убие сина си. Но на хълма Мория Авраам изоставил погрешното предание за Бог и получил правилно прозрение за това какво означавало всеизгаряне: жива жертва (Римляни 12:1-2). Струва ни се, че трябва да се откажем от всичко, да изгубим всичко, което имаме, и вместо християнството да ни донесе радост и простота, то ни прави нещастни; докато изведнъж не осъзнаем каква е целта на Бог - че трябва да вземем участие в нашето собствено морално развитие и правим това, жертвайки естественото пред духовното чрез послушание - не отричаме естественото, но го предаваме като жертва.

Въпрос за размисъл: Какви погрешни схващания за Бога имам, които ми пречат да изживея радост?

Цитат от „He Shall Glorify Me“, © Discovery House Publishers