Песен на песните 4:1-15
Песен на песните 4:1-15 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си; очите ти под булото са като на гълъб; косите ти са като стадо кози, налягали по Галаадската планина. Зъбите ти са като стадо току-що подстригани овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях. Устните ти са като червена прежда и устата ти – прекрасни; челото ти под булото е като част от нар; шията ти е като Давидова кула, съградена за оръжейница, където висят хиляда малки щита – всички щитове на силни мъже; двете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете. Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана. Ти си все красива, любима моя; и недостатък няма в теб. Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан; погледни от върха на Аман, от върха на Санир и на Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете. Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов и благоуханието на твоите масла – от всякакъв вид аромати! От устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан. Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан. Твоите растения са рай от нарове с отбрани плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с всички дървета, които доставят благоухания като ливан, смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати. Градински извор си ти, кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.
Песен на песните 4:1-15 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от галаадската планина. Твоите зъби са бели като стадо остригани овци, когато излизат от къпалня, всяка от която е като близначка и никоя не липсва между тях. Устните ти са като алена панделка и устата ти е сладкодумна. Страните ти зад булото са като половинки нар. Шията ти е като Давидова кула, изградена от редове камъни и висящи на нея хиляда щитове – все щитове на юнаци. Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела, които пасат между лилии. Когато денят лъха прохлада и сенките бягат, ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен. Цялата си хубава, моя мила, и недостойнство няма у тебе. Слез с мене от Ливан, невесто моя, слез с мене от Ливан! Слез от билото на Амана, от върха на Сенир и Хермон, от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди. Ти плени моето сърце, сестрице невесто, плени сърцето ми с блясъка на очите си, със скъпоценния камък на огърлицата на шията си. О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати. От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто, мед и мляко са под езика ти, уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан! Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор. Твоите фиданки са царска градина с нарове, с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания – нард и шафран, тръстика и канела с всякакви ухания на смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати. Ти си градински извор, кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.
Песен на песните 4:1-15 Верен (VBG)
Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад. Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна. Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар. Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея – всички щитове на силни мъже. Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете. Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана. Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб. Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете. Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си. Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла – от всички аромати! От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан. Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан. Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати. Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.
Песен на песните 4:1-15 Ревизиран (BG1940)
Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина; Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях; Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар; Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже; Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана. Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе. Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете. Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати! От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан. Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан. Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард, Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати. Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.