Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си;
очите ти под булото са като на гълъб;
косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаадската планина.
Зъбите ти са като стадо току-що подстригани овце,
излизащи от къпането;
те са всички като близнета
и не липсва нито един между тях.
Устните ти са като червена прежда
и устата ти – прекрасни;
челото ти под булото е
като част от нар;
шията ти е като Давидова кула,
съградена за оръжейница,
където висят хиляда малки щита –
всички щитове на силни мъже;
двете ти гърди са като две сърнички близнета,
които пасат между кремовете.
Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Ти си все красива, любима моя;
и недостатък няма в теб.
Ела с мен от Ливан, невесто,
с мен от Ливан;
погледни от върха на Аман,
от върха на Санир и на Ермон,
от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто,
пленила си сърцето ми с един поглед на очите си,
с една огърлица на шията си.
Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра е от виното твоята любов
и благоуханието на твоите масла – от всякакъв вид аромати!
От устните ти, невесто, капе мед като от пита;
мед и мляко има под езика ти;
и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
Градина затворена е сестра ми, невястата,
извор затворен, източник запечатан.
Твоите растения са рай от нарове
с отбрани плодове, кипър с нард,
нард и шафран, тръстика и канела,
с всички дървета, които доставят благоухания като ливан,
смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.
Градински извор си ти,
кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.