Песен на песните 2:1-13

Споделяне

Песен на песните 2:1-13 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Аз съм роза Саронова и крем в долината. Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите. Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми. Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов. Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща. Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките. Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела; защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде; цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя; по смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

Песен на песните 2:1-13 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Аз съм саронски шафран, лилия от долините. Каквото е лилия между тръни, това е моята възлюбена между девойките. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между младежите. Под сянката ѝ обичам да седя и плодовете ѝ са сладки за мене. Той ме въведе в къщата за пируване и ме погледна с любов. Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов. Лявата му ръка е под главата ми, а с дясната ме прегръща. Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае. Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва! Припка по планините, скача по хълмовете. Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен. Ето стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетките. Моят възлюбен ме заговори: „Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене! Ето зимата вече мина, дъждът преваля, престана. Цветя се показаха по земята. Настана време за песни и гласът на гургулицата се чува по нашата земя. Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си. Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!

Песен на песните 2:1-13 Верен (VBG)

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините. Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите. Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми. Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов. Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов. Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща. Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае. Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете. Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката. Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела! Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде. Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни. На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Песен на песните 2:1-13 Ревизиран (BG1940)

Аз съм роза Саронова И долински крем. Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите. Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми. Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов. Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща. Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките. Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди; Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си; Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя; По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.