Песен на песните 2:1-13

Аз съм роза Саронова И долински крем. Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите. Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми. Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов. Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща. Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките. Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди; Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си; Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя; По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.