Римляни 9:1-21
Римляни 9:1-21 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът, които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията, чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“. Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство. Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава, ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“ И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява. На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“ Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба?
Римляни 9:1-21 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух: голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми! Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин. Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец. Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“ И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“ Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска. Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?
Римляни 9:1-21 Верен (VBG)
Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът; които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин. Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, є се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде! Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост. Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“ И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява. Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му? Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?
Римляни 9:1-21 Ревизиран (BG1940)
Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини; които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията; чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство". Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство. Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син". И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака, макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих". И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?