Римляни 9:1-21

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът; които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин. Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, є се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде! Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост. Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“ И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява. Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му? Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?