Псалми 78:32-55
Псалми 78:32-55 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена.
Псалми 78:32-55 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса. Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут. Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител. Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи, защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща. Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя? И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев. Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника, когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си. Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води; изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват; даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците; лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана; добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии. Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото. Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор; порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам; а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята. Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето; и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила. И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
Псалми 78:32-55 Верен (VBG)
И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. Порази лозята им с град и черниците им – със слана. Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.
Псалми 78:32-55 Ревизиран (BG1940)
При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха; Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание; И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна, Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника, Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис, И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият; <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха, И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци; <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им, И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии; <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, - Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им; <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама, А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята, И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри; <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби, И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.