Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.