Псалми 139:1-16
Псалми 139:1-16 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и си ме познал. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища. Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата. Ти си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна. Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. Ако взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи. Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ, то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични. Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.
Псалми 139:1-16 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
За първия певец. Псалом на Давид. Господи, Ти ме изпита и ме познаваш. Ти знаеш кога сядам и кога ставам, Ти разбираш отдалече моите мисли. Ти определяш кога да странствам и кога да почивам и всички мои пътища са Ти известни. Защото няма още дума на езика ми, а Ти, Господи, я знаеш цялата. Обграждаш ме от всички страни и поставяш върху мене Своята ръка. Чудно знание – недостижимо е за мене, не мога да го достигна. Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие? Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там! Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море, и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне. И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина. Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината. Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях.
Псалми 139:1-16 Верен (VBG)
(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал. Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла. Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си. Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна. Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти! Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен – дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината. Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това. Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята. Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.
Псалми 139:1-16 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>. Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето, И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ, То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични. Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.