Псалми 139:1-16

За първия певец. Псалом на Давид. Господи, Ти ме изпита и ме познаваш. Ти знаеш кога сядам и кога ставам, Ти разбираш отдалече моите мисли. Ти определяш кога да странствам и кога да почивам и всички мои пътища са Ти известни. Защото няма още дума на езика ми, а Ти, Господи, я знаеш цялата. Обграждаш ме от всички страни и поставяш върху мене Своята ръка. Чудно знание – недостижимо е за мене, не мога да го достигна. Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие? Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там! Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море, и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне. И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина. Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината. Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях.