Псалми 137:1-9
Псалми 137:1-9 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион; на върбите сред него окачихме арфите си. Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господня в чужда земя? Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си! Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!
Псалми 137:1-9 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя, защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“ Как да запеем песен за Господа на чужда земя? Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме! Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си! Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“ Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи! Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Псалми 137:1-9 Верен (VBG)
(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. На върбите сред него окачихме арфите си. Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя? Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си! Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си! Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа! О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила! Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!
Псалми 137:1-9 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; На върбите всред него Окачихме арфите си. Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господна В чужда земя? Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!> Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие. Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му! Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам! Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!