Псалми 137:1-9

При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион; на върбите сред него окачихме арфите си. Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господня в чужда земя? Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си! Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!