Псалми 109:1-31
Псалми 109:1-31 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва. И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. <Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му. Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>. Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви. Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него. Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме, Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец. Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи. Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Псалми 109:1-31 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, моя хвала; защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език; обиколиха ме също така с думи на омраза и воюват против мене без причина. За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз съм все на молитва. И ми въздадоха зло за добро и омраза за любовта ми. Господи, постави нечестив човек над него и противник нека стои отдясно му. Когато се съди, нека излезе виновен и молитвата му нека стане грях. Дните му нека бъдат малко; друг нека вземе чина му. Децата му нека бъдат сираци и жена му вдовица, децата му нека се скитат винаги и станат просяци, и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб. Лихварят нека впримчи целия му имот и чужденци нека разграбят труда му. Да няма кой да покаже милост към него, нито кой да пожали сирачетата му. Внуците му нека бъдат унищожени, в бъдещото поколение нека се изличи името им. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му и грехът на майка му нека не се изтрие; нека бъдат винаги пред Господа, за да заличи помена им от земята, защото той си науми да показва милост, а преследваше сиромаха и бедния човек и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви. Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна; не му беше драго да благославя и благословението се отдалечи от него. Да! Той обичаше проклятието като своя дреха; и то влезе като вода във вътрешностите му и като масло в косите му. Нека му стане като дрехата, в която се увива, и като пояса, с който постоянно се опасва. Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа и на онези, които говорят зло против душата ми. А Ти, Йехова, Господи, застъпвай се за мене заради името Си; понеже Твоята милост е блага, избави ме, защото съм сиромах и беден и сърцето ми е наранено дълбоко в мене. Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник; изхвърлен съм като скакалец. Коленете ми се клатят от пост; и снагата ми губи тлъстината си. И аз им станах за укор; като ме гледат, кимат с глава. Помогни ми, Господи, Боже мой, избави ме според милостта Си, за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти си сторил това, Господи. Те нека кълнат, а Ти благославяй; когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. Нека се облекат противниците ми с позор и нека се покрият със срама си като с дреха. И аз ще благодаря много на Господа с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля; защото Той стои отдясно на бедния, за да го избавя от онези, които съдят душата му.
Псалми 109:1-31 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
За първия певец. Псалом на Давид. Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш, защото против мене са зинали уста на нечестив и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език; обкръжават ме с думи на омраза и неоснователно воюват срещу мене. Те враждуват против мене, докато аз се моля за тях; отвръщат ми със зло за доброто, с омраза – за моята обич. Постави над него нечестив човек и Сатаната да застане от дясната му страна. Когато бива съден, да излезе виновен и дори молитвата му да бъде смятана за грях. Дните му да бъдат малко и званието му друг да вземе. Децата му да останат сираци, а жена му – вдовица. Дано децата му да се скитат и да станат просяци, да търсят хляб далече от разрушените си домове. Лихвар да заграби всичко, което притежава, и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил. Да няма кой над него да се съжали, да няма кой да се погрижи за сираците му. Потомството му да загине и името му да се заличи още в следващия род. Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа и грехът на майка му да не бъде заличен. Те да бъдат винаги пред Господа и Той да заличи спомена за тях от земята – затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив, а преследва беден и безпомощен, както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви; той обикна проклятието и то ще падне върху него; не пожела благословението и то ще се отдалечи от него; той се облече в проклятие като с дреха; то се вля като вода в неговите вътрешности и като елей – в неговите кости; нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва. Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми и на онези, които злостно заговорничат срещу мене. Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име, защото Твоята милост е голяма; избави ме, защото съм беден и безпомощен и сърцето ми е наранено в моите гърди. Аз чезна като избледняваща сянка; гонят ме като скакалец. Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми стана кожа и кости. Станах за присмех пред хората; които ме виждат, поклащат глава. Помогни ми, Господи, Боже Мой, спаси ме заради Своята милост. Нека се разбере, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си извършил това. Те проклинат, Ти пък благославяй; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва. Да се облекат в безчестие моите обвинители и нека като с дреха да се покрият със своя срам. А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа и сред мнозина ще Го възхвалявам, защото Той закриля бедния, за да го спаси от онези, които го осъждат.
Псалми 109:1-31 Верен (VBG)
(По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи, защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха. Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина. В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва. Отплатиха ми зло за добро и омраза – за любовта ми. Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му! Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях! Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му! Синовете му нека бъдат сираци и жена му – вдовица! Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища! Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му! Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост – към сирачетата му! Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение! Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му! Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята, защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие. Той обичаше проклинането – нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето – нека се отдалечи от него! Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му! Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва. Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми. А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме, защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен. Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец. Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя. И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава. Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си, за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това. Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва. Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха! Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам, защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.
Псалми 109:1-31 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва. И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. <Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му. Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>. Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви. Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него. Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме, Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец. Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи. Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.