Псалми 109:1-31

(По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи, защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха. Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина. В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва. Отплатиха ми зло за добро и омраза – за любовта ми. Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му! Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях! Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му! Синовете му нека бъдат сираци и жена му – вдовица! Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища! Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му! Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост – към сирачетата му! Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение! Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му! Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята, защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие. Той обичаше проклинането – нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето – нека се отдалечи от него! Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му! Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва. Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми. А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме, защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен. Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец. Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя. И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава. Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си, за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това. Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва. Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха! Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам, защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.