Псалми 102:1-11
Псалми 102:1-11 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе. Не скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно. Защото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ. Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си. Поради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми. Приличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. Лишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми. Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи поради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил. Дните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.
Псалми 102:1-11 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа. Господи, чуй моята молитва и нека моите ридания да стигнат до Тебе! Не скривай лицето Си от мене; наклони ухо към мене, когато съм в беда; побързай да ме чуеш, когато викам, защото дните ми изчезнаха като дим и костите ми са обгорени като от огън; сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева; забравям и хляба си да ям; станах кожа и кости от силата на своите стенания. Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини; будувам и ридая като самотна птица на покрив. Враговете ми ме хулят по цял ден и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат. Ям пепел като хляб, размесвам питието си със сълзи заради Твоя гняв и Твоето негодувание, защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
Псалми 102:1-11 Верен (VBG)
(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.
Псалми 102:1-11 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе. Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно. Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище. Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си. Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми. Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини. Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми. Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи, Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил. Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.