Псалми 102:1-11

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.