Псалми 10:1-15
Псалми 10:1-15 Ревизиран (BG1940)
(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя? (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват. (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира. (24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог. (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници. (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие. (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие. (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния. (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си. (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}. (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види. (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките. (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш? (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник. (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.
Псалми 10:1-15 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
(По славянски, част от 9-и.) 21 Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя? Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят. Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира. Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог. Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници. Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие. Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие. Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния. Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си. Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му. Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките. Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш? Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето. Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Псалми 10:1-15 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя? Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил. Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа. В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира. Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“ Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен. Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния. Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си. Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка. Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите. Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“ Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците. Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
Псалми 10:1-15 Верен (VBG)
(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА. Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.
Псалми 10:1-15 Ревизиран (BG1940)
(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя? (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват. (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира. (24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог. (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници. (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие. (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие. (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния. (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си. (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}. (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види. (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките. (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш? (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник. (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.