Псалми 10:1-15

Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя? Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил. Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа. В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира. Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“ Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен. Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния. Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си. Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка. Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите. Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“ Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците. Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.