Притчи 23:29-35
Притчи 23:29-35 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
На кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? – На онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото после то хапе като змия и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща; даже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта. Удариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме – и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?
Притчи 23:29-35 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
У кого има горестни възклицания? У кого – плач? У кого – побоища без причина? У кого – мътни очи? У онези, които засядат около вино, които търсят да опитат питие, смесено с аромати. Не гледай как се червенее виното, как показва блясъка си в чашата, как се лее гладко. Накрая то ще ухапе като змия и ще жилне като отровна пепелянка. Пред очите ти ще се привиждат чудновати неща и сърцето ти ще заговори развратно, и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта. „Удряха ме, не ме заболя; блъскаха ме, не усетих. Когато се пробудя, пак ще търся същото.“
Притчи 23:29-35 Верен (VBG)
Кой има горко? Кой има скръб? Кой има кавги? Кой има оплакване? Кой има удари без причина? Кой има мътни очи? Онези, които закъсняват над виното, които ходят да търсят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, че искри в чашата, че се поглъща гладко, защото накрая то хапе като змия и жили като усойница. Очите ти ще виждат странности и сърцето ти ще говори объркано, и ще бъдеш като спящ сред морето или като лежащ на върха на мачта. Удариха ме, но не ме заболя, биха ме, но не усетих. Кога ще се събудя, за да продължа, да го потърся пак?
Притчи 23:29-35 Ревизиран (BG1940)
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? - На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко, <Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща; Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта. Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?