Притчи 23:29-35

У кого има горестни възклицания? У кого – плач? У кого – побоища без причина? У кого – мътни очи? У онези, които засядат около вино, които търсят да опитат питие, смесено с аромати. Не гледай как се червенее виното, как показва блясъка си в чашата, как се лее гладко. Накрая то ще ухапе като змия и ще жилне като отровна пепелянка. Пред очите ти ще се привиждат чудновати неща и сърцето ти ще заговори развратно, и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта. „Удряха ме, не ме заболя; блъскаха ме, не усетих. Когато се пробудя, пак ще търся същото.“