Притчи 20:1-30

Споделяне

Притчи 20:1-30 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Виното е присмехулник и спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен. Царското заплашване е като рев на лъв; който го дразни, съгрешава против живота си. Чест е за човека да страни от препирни; а всеки безумен се кара. Ленивият не иска да оре – поради зимата, затова, когато търси във време на жътва, няма да има нищо. Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади. Повечето хора разгласяват всеки своята доброта; но кой може да намери верен човек? Децата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него. Цар, който седи на съдебен престол, пресява всяко зло с очите си. Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си? Нееднакви грамове и различни мерки – и двете са мерзост за Господа. Даже и детето се изявява чрез постъпките си – дали делата му са чисти и прави. Слушащото ухо и гледащото око – Господ е направил и двете. Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си и ще се наситиш с хляб. Лошо е! Лошо е! – казва купувачът, но като си отиде, тогава се хвали. Има злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение. Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужди хора. Хлябът, спечелен с лъжа, е сладък за човека; но после устата му ще се напълнят с камъчета. Намеренията се утвърждават чрез съвещание, затова с мъдър съвет обявявай война. Одумникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си. Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще изгасне в най-мрачната тъмнина. На богатство, което бързо се придобива първоначално, сетнината няма да бъде благословена. Не казвай: Ще въздам на злото; почакай Господа и Той ще те избави. Различни грамове са мерзост за Господа и неверните везни не са добри. Стъпките на човека се оправят от Господа; и така, как би познал човек пътя си? Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, и след като се е обрекъл, тогава да разпитва. Мъдрият цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката. Духът на човека е светило Господне, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото. Милост и вярност пазят царя и той поддържа престола си с милост. Славата на младите е силата им и украшението на старците са белите им коси. Бой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото.

Притчи 20:1-30 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Виното е присмехулник, сикерът е шумящ; който се увлича по тях, е неблагоразумен. Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот. Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив. Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо. Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее. Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек? Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници. Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло. Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“? Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа. Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно. Ухо, което слуша, и око, което гледа – Господ е създал и двете. Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана. „Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали. Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста. Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца. Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл. Намеренията се утвърждават при съвещания, затова води борба само след мъдро обсъждане. Който ходи да клевети, изнася тайни, и ти не се събирай с такъв, чиято уста е зинала. Който злослови за баща си и майка си, светилникът му ще угасне сред дълбока тъма. Наследството, бързо заграбено първоначално, няма да получи благословение в края. Не казвай: „Ще отплатя за злото“; надявай се на Господа и Той ще ти помогне. Нееднаквите грамове са мерзост пред Господа и неверните теглилки са недобро нещо. Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си? Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка. Мъдрият цар отсява нечестивите и обръща върху тях колелото на вършачката. Духът на човека е светилник на Господа, той изпитва цялата му вътрешност. Любовта и верността опазват царя и той поддържа своя престол с проява на любов. Слава за младите е тяхната сила, а сивата коса е украшение за старците. Кървавите рани отстраняват злото и ударите очистват цялата вътрешност.

Притчи 20:1-30 Верен (VBG)

Виното е присмивач и спиртното питие – крамолник и който се опива от него, не е благоразумен. Заплахата на царя е като рев на лъв; който го раздразня, съгрешава против живота си. За човека е чест да страни от препирня, а всеки глупак ще се втурне в нея. Ленивият не оре заради зимата – ще потърси по време на жетва и няма да има нищо. Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумният човек ще го извади. Повечето хора разгласяват всеки своята доброта, но кой може да намери верен човек? Праведният, който ходи в чистотата си – децата му след него са блажени. Цар, който седи на съдийски престол, разпръсва всяко зло с очите си. Кой може да каже: Очистих сърцето си, чист съм от греха си? Различни грамове и различни мерки – и двете са мерзост за ГОСПОДА. Даже и детето се познава по това, което върши – дали делата му са чисти и прави. Слушащото ухо и гледащото око – ГОСПОД е направил и двете. Не обичай спането, за да не обеднееш; отвори очите си и ще се наситиш с хляб. Лошо! Лошо! – казва купувачът, но когато си отиде, тогава се хвали. Има злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение. Вземи дрехата на този, който става поръчител на чужд човек, вземи му залог заради чужденците. Хлябът на лъжата е сладък на човека, но после устата му ще се напълни с камъчета. Намеренията се утвърждават чрез съветване, затова с мъдър съвет води война. Който обикаля като клюкар, открива тайни, затова не се свързвай с такъв, който отваря широко устните си. Който кълне баща си или майка си, светилникът му ще угасне в най-мрачната тъмнина. Наследството, бързо придобито отначало, няма да бъде благословено накрая. Да не кажеш: Ще отплатя за злото! Чакай ГОСПОДА и Той ще те избави. Различни грамове са мерзост за ГОСПОДА и неверни везни не са добри. От ГОСПОДА са стъпките на мъжа – и как човек да разбере пътя си? Примка е за човека да казва прибързано: Посвещавам! – и след като е дал клетви, да размисля. Мъдър цар пресява безбожните и ги вършее с колелото. Духът на човека е ГОСПОДНО светило, изпитващо всички вътрешни части на тялото. Милост и истина пазят царя и той поддържа престола си с милост. Украшението на младите мъже е силата им, а великолепието на старците е бялата коса. Удари, които нараняват, очистват злото; и удари – най-вътрешните части на тялото.

Притчи 20:1-30 Ревизиран (BG1940)

Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен. Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот. Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара. Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо. Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади. Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек? Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него. Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си. Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си? Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу. Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави. Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете. Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб. Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали. Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение. Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора. Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета. Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война. Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си. Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина. На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена. Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави. Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри. Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си? Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва. Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>. Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото. Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост. Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси. Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.