Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Притчи 20:1-30

Притчи 20:1-30 BG1940

Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен. Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот. Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара. Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо. Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади. Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек? Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него. Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си. Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си? Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу. Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави. Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете. Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб. Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали. Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение. Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора. Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета. Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война. Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си. Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина. На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена. Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави. Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри. Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си? Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва. Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>. Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото. Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост. Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси. Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.