Притчи 17:1-14
Притчи 17:1-14 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
По-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него. Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. Горнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата. Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език. Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. Деца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им. Хубава реч не подхожда на безумния, много по-малко – лъжливи устни на началника. Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен. Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния. Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него. По-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Който въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране.
Притчи 17:1-14 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
По-добре залък сух хляб и с него мир, отколкото къща, в която изобилно се пирува с жертвено месо, но в нея бушува раздор. Благоразумният слуга владее над разпътния син и ще вземе дял от наследството с братята му. Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото, а Господ подлага на изпитание сърцата. Злосторникът се вслушва в беззаконието, лъжецът слуша езика на злото. Който се надсмива над сиромаха, хули неговия Творец; който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан. Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи. Хубавата реч не подхожда на глупеца, още по-малко лъжливата уста – на знатен човек. Подаръкът е безценен камък в очите на онзи, който го предлага; накъдето и да се обърне, ще успее. Който прикрива грешките, търси дружба, а който отново напомня за тях, отдалечава приятеля. Опасението от изобличаване въздейства по-силно на благоразумния, отколкото сто удара – на глупавия. Злият човек търси само смутове, затова против него ще бъде изпратен страшен посланик. По-добре е човек да срещне мечка, от която са грабнати мечетата, отколкото глупец с неговата глупост. Който отплаща със зло за добро, нещастието няма да напусне къщата му. Началото на свадата е като пробив на вода: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
Притчи 17:1-14 Верен (VBG)
По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.
Притчи 17:1-14 Ревизиран (BG1940)
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях. Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята. Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата. Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език. Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им. Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника. Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}. Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния. Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него. По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му. Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.