Притчи 17:1-14

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 17:1-14