Неемия 9:1-21
Неемия 9:1-21 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си, Израилевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог. Тогава някои от левитите – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог. После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала. Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море. Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес. Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води. При това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. Също Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди; и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей. Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш. Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави. Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни. Даже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.
Неемия 9:1-21 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
На двадесет и четвъртия ден от същия месец израилтяните, облечени във вретища, се събраха за пост и си посипаха главите с пепел. Тогава хората от Израилевия род се отделиха от всички чужди родове и застанаха да изповядват греховете си и престъпленията на предците си. Една четвърт от деня те стояха и четяха от книгата на Господния закон, а другата четвърт се изповядваха и се покланяха на Господа, своя Бог. А Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания и Хенани застанаха на левитския подиум и на висок глас призоваваха Господа, своя Бог. След това левитите Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания и Петахия извикаха: „Станете и славете Господа, вашия Бог, от века и до века! Нека всички благославят славното Ти име, извисено над всяко славословие и възхвала.“ Тогава Ездра започна своята молитва: „Ти си Господ, единствен Ти! Ти сътвори необятните небеса и всичките им съзвездия, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. Ти даваш живот на всичко това и небесните войнства се покланят пред Тебе. Ти Сам, Господи Боже, избра Аврам, изведе го от Ур, града на халдейците, и му даде името Авраам. Като видя, че той е верен пред Тебе от цялото си сърце, сключи с него завет, за да дадеш на него и на потомците му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, йевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив. Ти видя и теглото на предците ни в Египет и чу вика им при Червено море. Затова показа знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на страната му, понеже Ти знаеше, че постъпват горделиво с прадедите ни. Така прослави името Си и то се слави и до днес. Ти раздели пред тях морето и те минаха по сухо през него, а техните гонители Ти хвърли в дълбините като скала в буйни води. Денем ги водеше с облачен стълб, нощем – със стълб от огън, за да им дадеш светлина по пътя, по който трябваше да вървят. Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, даде им справедлив съд, истински закони и добри наредби и заповеди. Ти ги научи да почитат Твоята свята събота и чрез Твоя служител Мойсей им даде заповеди, наредби и закон. Ти им даде хляб от небето, когато гладуваха, и от скалата им извади вода, когато изпитваха жажда. Ти им заповяда да тръгнат и да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш. Но те, нашите предци, се възгордяха, проявиха упорство и не се вслушаха в Твоите заповеди. Те отказаха да се покоряват и не искаха да си спомнят чудесата, които Ти извърши за тях. Разбунтуваха се и решиха да се върнат в Египет като роби. Но понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост, Ти не ги изостави. Дори когато направиха излято теле и казаха: „Ето твоя бог, който те изведе от Египет“, и продължиха да богохулстват, Ти поради голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята: облачният стълб беше непрестанно над тях денем, за да ги води по пътя, а огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да вървят. Ти им даде Своя благ Дух, за да ги вразумява, утоли глада им с манната Си, даде им вода, за да не изпитват жажда. Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха.
Неемия 9:1-21 Верен (VBG)
И на двадесет и четвъртия ден от този месец израилевите синове се събраха в пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си. И израилевият род се отдели от всичките чужденци. И застанаха и изповядаха греховете си и беззаконията на бащите си. През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха пред ГОСПОДА, своя Бог. А Иисус и Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий застанаха на възвишението на левитите и викаха със силен глас към ГОСПОДА, своя Бог. И левитите Иисус и Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благославяйте ГОСПОДА, своя Бог, от века и до века! Да се благославя, Боже, Твоето славно Име, което е възвишено над всяко благословение и хвала! Ти си ГОСПОДИ, само Ти! Ти си направил небесата, небесата на небесата и цялото им войнство, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. И Ти оживотворяваш всичко това и на Теб се покланя небесното воинство. Ти си ГОСПОД, Бог, който избра Аврам и го изведе от Ур Халдейски, и му даде името Авраам. И Ти намери сърцето му вярно пред Теб и направи с него завет да му дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците и ферезейците, и евусейците, и гергесейците, да я дадеш на потомството му – и Ти изпълни думите Си, защото си праведен. И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море. Ти извърши знамения и чудеса над фараона и над всичките му слуги, и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че постъпваха с гордост против тях. И Ти си създаде име, както е днес. И Ти раздели морето пред тях и преминаха през морето по сухо, а преследвачите им хвърли в дълбините – като камък в силните води. И денем Ти ги води в облачен стълб, а нощем – в огнен стълб, за да им осветяваш пътя, по който трябваше да минат. И Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, и им даде справедливи правила и истинни закони, добри наредби и заповеди. И им оповести святата Си събота и им даде заповеди и наредби, и закон чрез слугата Си Мойсей. Ти им даде и хляб от небето за глада им и им извади вода от скалата за жаждата им. И Ти им каза да влязат, за да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш. Но те, бащите ни, се възгордяха и закоравиха врата си, и не послушаха Твоите заповеди. Отказаха да послушат и не си спомниха чудесата Ти, които беше извършил за тях. Закоравиха врата си и в своя бунт си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог на прошката, милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и Ти не ги остави. Даже когато си направиха изляно теле и казаха: Това е твоят Бог, който те изведе от Египет! – и извършиха големи богохулства, Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята. Облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да минат. И Ти даде добрия Си Дух, за да ги учи, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода за жаждата им. И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше – дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.
Неемия 9:1-21 Ревизиран (BG1940)
След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, <облечени> с вретища, и с пръст на себе си, Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през <друга> четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог. Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог. После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, <Боже>, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала. Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам; и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен. И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море. Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес. Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води. При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди; и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея. Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш. Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави. Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства, Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни. Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.