Неемия 9:1-21

След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си, Израилевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог. Тогава някои от левитите – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог. После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала. Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море. Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес. Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води. При това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. Също Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди; и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей. Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш. Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави. Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни. Даже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.