Марко 7:14-37
Марко 7:14-37 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека. Ако има някой уши да слуша, нека слуша. И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата. А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.) Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му. (Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря ѝ. А Исус ѝ каза: Оставѝ да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата. А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата. И Той ѝ каза: За тази дума – иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл. След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие. И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него. Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата , което значи: Отворѝ се. И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
Марко 7:14-37 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете: нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча. А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна. Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“ След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие. Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му. Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ. Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“ И Той ѝ каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“ И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл. А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“. Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“
Марко 7:14-37 Верен (VBG)
И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека. (Ако има някой уши да слуша, нека слуша.) И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата. И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти. Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му. (Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря є. А Иисус є каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата! А Той є каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл. И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области. И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него. Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му; и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворє се. И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно. И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха; и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!
Марко 7:14-37 Ревизиран (BG1940)
И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека. Ако има някой уши да слуша, нека слуша. И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата. И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти). Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му. (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й. А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл. И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели. И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него. <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му; и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се. И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.