Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Марк 7:14-37

Марк 7:14-37 НП

И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете: нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча. А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна. Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“ След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие. Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му. Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ. Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“ И Той ѝ каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“ И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл. А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“. Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“