Марко 6:24-56
Марко 6:24-56 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже. И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. И отидоха с лодката на уединено място насаме. А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. И всички ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Марко 6:24-56 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже. И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница. Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат. И отидоха с лодка на уединено място насаме. Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него. И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща. А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат.“ А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. И насядаха на групи по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. И всички ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души. И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло. И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха, бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл. И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.
Марко 6:24-56 Верен (VBG)
А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител. И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да є откаже. И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гробница. И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат. И отидоха с кораба на уединено място насаме. А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха в редици – по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките. И всичките ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството. И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте! И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си, защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха; и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той. И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.
Марко 6:24-56 Ревизиран (BG1940)
А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя. И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя. И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже. И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата, и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб. И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. И отидоха с ладията на уединено място на саме. А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно; разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби. И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките. И всички ядоха и се наситиха. И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си. Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло. И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха; и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.